Киното ще се отърси от интересчиите
- Предишния път, когато разговаряхме, нямаше определен началник на Националния кино център, а вие дружно с още 30 кинаджии искахте спешна и радикална рационализация на правилата за систематизиране на средства за кино - 15% от бюджета за просвета да е за нови филми. Какво се е трансформирало 3 години по-късно? Още ли у нас фестивалната популярност в България пречи, вместо да оказва помощ за приемането на дотация?
- За съжаление нещата не са доста по-различни от този момент. Въпреки напъните за смяна на голям брой работни групи, макар полемиките, предложенията, срещите с министър, обещания от негова страна няма забележителна смяна. Ето например проблемът в закона за киното с понятието “дебютен ” филм е в застой към този момент от повече от 10 години, от което страдат голям брой млади автори.
Едно от дребните хубави неща е, че под някаква форма се резервираха нискобюджетните дотации. На последните няколко сесии изпълнителният шеф на НФЦ отпуска поддръжка на три такива плана на сесия. Убедени сме, че разпределението на държавната дотация сред повече планове ще бъде причина за основаването на повече стойностни художествени български филми.
На последната сесия бяха подкрепени новите планове на Милко Лазаров, Стефан Командарев, Илиян Метев. Надяваме се това да се трансформира в трайна наклонност, а не както да вземем за пример се случи преди две години с новия план на Ралица Петрова, който още на равнище развиване беше посечен от художествените комисии. Срамно е автор като Ралица, който завоюва едно от най-престижните оценки в историята на българското кино, да бъде мачкан и смазван на локално равнище. В Румъния да вземем за пример тя би получила автоматизирана поддръжка за идващ план от страната, след като е завоювала подобен триумф и авторитет за националното кино.
- Преди три години бяхте при започване на работата по сюжета на третия филм от трилогията ви, почнала с “Урок ” и “Слава ”. Защо решихте да прекъснете и да извършите " Бащата "?
- Много постоянно неумишлено се забъркваме в няколко плана по едно и също време и настава лек креативен и продукционен безпорядък. Всеки път си споделяме: “А не, този път желая да довърша този план и тогава другия! ” Но нещо не ни се удава този креативен ред. А третият филм от трилогията е много комплициран и изисква време и осмисляне, по тази причина не бързаме с него.
Идеята за “Бащата ” се зароди в края на постпродукцията на “Урок ”, планът се разви бързо, спечелихме дотация. Бяхме подготвени креативен и продукционно, тъй че нямаше какво да отлагаме.
- Как виждате бъдещето на кино лентата, разпространяването му в това време, без или съвсем без киносалони?
- Този път взехме решение да работим с различен пропагандатор на кино лентата в лицето на компанията Purple Rain. В актуалната обстановка те вършат всичко по силите си филмът да има сполучливо разпространяване. Филмът е част от " София филм фест - Лято ", следва му и деен кинопоказ от 24 юли в летни кина, автокина и, несъмнено, работещите други киносалони. Какъв ще бъде резултатът – ще забележим. Подобна ще е обстановката с сподели на кино лентата в Гърция и Испания, до момента в който дистрибуцията за Франция се отсрочи за зимата.
- Да се върнем в детските или тийнейджърските ви години, когато сте откривали киното. Гледахте ли доста филми? Сериали? Какво ви възпламени и ви накара да решите и вие да разказвате истории от екрана?
Петър: Мен ме възпламени една любителска видеокамера, която татко ми купи, с цел да се натрупат “живи мемоари ”. Трябваше да давам отговор по тая част, да схвана по какъв начин се означават датата и часът на сниманото. Това по този начин и не разбрах, тъй като се захласнах да фотографирам анимационни филми с нея, и нещата прераснаха в една бурна, неустоима пристрастеност и предпочитание да се занимавам с кино. Заедно с най- положителния ми другар Бедо, главен съидейник в първите ми аудиовизуални опити, гледахме всяка седмица най-малко по два-три кино лентата на кино. Всички тези прелестни киносалони в Пловдив отдавна са безмислостно унищожени.
Кристина: В детските си години доста обичах филмите на Чарли Чаплин, а по- късно, в тийнейджърския ми интервал, ме поразяваха филми като “Ах този джаз ” и “Кабаре ” на Боб Фос или “Таборът отива към небето ” на Емил Лотяну, както и “Мера съгласно мера ” на Георги Дюлгеров. Аз тогава даже и не подозирах, че един ден той ще стане мой преподавател. Да си призная, даже не знаех кой е Георги Дюлгеров по това време, макар че подиуми от кино лентата му се запечатаха вечно в главата ми.
- Коя беше най-голямата спънка, която сте преодолели, с цел да стигнете до триумфа?
- За нас триумф е, когато в съзнанието ти се прокрадне концепция, която не те оставя на мира, която устоя на времето и ти усещаш нуждата да я превърнеш във филм. Успех е и когато на фотоси се случи онази магия и дубълът става несравним и единствен, когато усетиш душата на кино лентата в монтажа. А пречките в креативния развой са доста и непредвидими. Нещо сякаш дребно, което си неглижирал в сюжета, може да препъне след това целия филм.
- Как прекарахте изключителното положение и оповестената след него епидемична обстановка?
- Успяхме да се отдадем на уединение и пълноценна креативна работа. Написахме нов сюжет. Същевременно се оттеглихме на село и се посветихме и на работата със земята, което доста ни зарежда.
- Възможно ли е у нас да се снимат филми в тази конюнктура и какви проекти имате, ако вирусът не изчезне скоро?
- Зависи от ситуацията, зависи и от продукционните параметри на филмите. Вече има изведен протокол за работа, чиято цел е да се ограничи оптимално рискът от разпространяване на вируса по време на фотоси, само че по какъв начин ще се случват нещата, до каква степен ще са ефикасни тези ограничения, по какъв начин ще се отразят на креативния развой – занапред ни следва да разберем. Снимането на един филм по принцип си е много стресова обстановка и без вирус. Следващото лято планираме фотоси, в случай че вирусът е тук - ще се съобразим с протокола за работа, само че все пак има към момента доста незнайни, за които би трябвало да намерим решение, в случай че желаеме да осигурим безопасността на хората в екипа.
- На какъв стадий е в този момент работата по третия филм от трилогията ви „ въодушевени от вестникарски заглавия “, в случай че можем да я назовем по този начин?
- В момента работим по крайна версия на сюжета. Предстои ни показване на плана на финансова комисия.
- Ще вземат участие ли както в предходните два Маргита Гошева и Стефан Денолюбов? Правите ли кастинги за филмите си, или по-скоро още до момента в който пишете сюжета, имате поради избрани артисти?
- Да, Маргита Гошева ще взе участие. Кастинг в известния смисъл на думата не вършим. Представяме си избрани артисти още до момента в който пишем сюжета. Това ни оказва помощ. За някои функции обаче сме правили актьорски проби, само че по-скоро с цел да забележим по какъв начин се усещат самите те като сътрудници пред камерата, има ли “химия ” сред тях.
- Всичките ви филми до момента са за днешна България, а с " Триумф " (работно заглавие - б.р.) за първи път се връщате 30 години обратно - съвсем на границата сред предходната и сегашната България, и в нея се разиграват едни неуместни събития, които през днешния ден наподобяват невъзможни. Имате ли интерес към други столетия?
- Много желаеме да създадем филм по събития от живота на Алфред Фосколо и неговата брачна половинка. Тяхната история е най-невероятната любовна история, случила се през комунистическия режим у нас.
- Най-важният въпрос сега е ще има ли въобще в скоро време кино, по какъв начин ще се снима и по какъв начин ще се гледа?
- По време на фотоси и в най-големите компликации се опитваме да забележим нови благоприятни условия. Така че като едни луди оптимисти, и в актуалната обстановка се опитваме да забележим позитивните страни в рецесията. Вярваме, че хората, които имат вътрешната нужда да се занимават с кино, които имат духовната нужда да показват себе си, ще намерят метод да осъществят своите хрумвания. Може да има прочут миг на изчакване и блокиране на процеса, само че рано или късно ще се откри начинът и формата, посредством която създателите ще основат своите филми. В същото време киното ще се отърси от интересчиите, които го възприемат единствено като машина за печелене на пари, гонейки боксофиси. Те евентуално ще се пренасочат към различен бизнес или занаят, по този начин да се каже.
По същия метод тези, които имат нужда и вътрешната нужда да гледат кино, ще намерят метод и ще не престават да вървят на кино. В първите дни, откакто отвориха дребните киносалони, имаше аудитория, въпреки и не толкоз многочислена, само че имаше. Именно българският документален филм “Формулата на Тео “ на режисьора Николай Василев, осъществен от българската продуцентска компания “Скрийнинг имоушънс ”, зае второ място в родния боксофис. Така че стремежът към нематериалност постоянно ще съществува и ще откри по какъв начин да избуи.
- За съжаление нещата не са доста по-различни от този момент. Въпреки напъните за смяна на голям брой работни групи, макар полемиките, предложенията, срещите с министър, обещания от негова страна няма забележителна смяна. Ето например проблемът в закона за киното с понятието “дебютен ” филм е в застой към този момент от повече от 10 години, от което страдат голям брой млади автори.
Едно от дребните хубави неща е, че под някаква форма се резервираха нискобюджетните дотации. На последните няколко сесии изпълнителният шеф на НФЦ отпуска поддръжка на три такива плана на сесия. Убедени сме, че разпределението на държавната дотация сред повече планове ще бъде причина за основаването на повече стойностни художествени български филми.
На последната сесия бяха подкрепени новите планове на Милко Лазаров, Стефан Командарев, Илиян Метев. Надяваме се това да се трансформира в трайна наклонност, а не както да вземем за пример се случи преди две години с новия план на Ралица Петрова, който още на равнище развиване беше посечен от художествените комисии. Срамно е автор като Ралица, който завоюва едно от най-престижните оценки в историята на българското кино, да бъде мачкан и смазван на локално равнище. В Румъния да вземем за пример тя би получила автоматизирана поддръжка за идващ план от страната, след като е завоювала подобен триумф и авторитет за националното кино.
- Преди три години бяхте при започване на работата по сюжета на третия филм от трилогията ви, почнала с “Урок ” и “Слава ”. Защо решихте да прекъснете и да извършите " Бащата "?
- Много постоянно неумишлено се забъркваме в няколко плана по едно и също време и настава лек креативен и продукционен безпорядък. Всеки път си споделяме: “А не, този път желая да довърша този план и тогава другия! ” Но нещо не ни се удава този креативен ред. А третият филм от трилогията е много комплициран и изисква време и осмисляне, по тази причина не бързаме с него.
Идеята за “Бащата ” се зароди в края на постпродукцията на “Урок ”, планът се разви бързо, спечелихме дотация. Бяхме подготвени креативен и продукционно, тъй че нямаше какво да отлагаме.
- Как виждате бъдещето на кино лентата, разпространяването му в това време, без или съвсем без киносалони?
- Този път взехме решение да работим с различен пропагандатор на кино лентата в лицето на компанията Purple Rain. В актуалната обстановка те вършат всичко по силите си филмът да има сполучливо разпространяване. Филмът е част от " София филм фест - Лято ", следва му и деен кинопоказ от 24 юли в летни кина, автокина и, несъмнено, работещите други киносалони. Какъв ще бъде резултатът – ще забележим. Подобна ще е обстановката с сподели на кино лентата в Гърция и Испания, до момента в който дистрибуцията за Франция се отсрочи за зимата.
- Да се върнем в детските или тийнейджърските ви години, когато сте откривали киното. Гледахте ли доста филми? Сериали? Какво ви възпламени и ви накара да решите и вие да разказвате истории от екрана?
Петър: Мен ме възпламени една любителска видеокамера, която татко ми купи, с цел да се натрупат “живи мемоари ”. Трябваше да давам отговор по тая част, да схвана по какъв начин се означават датата и часът на сниманото. Това по този начин и не разбрах, тъй като се захласнах да фотографирам анимационни филми с нея, и нещата прераснаха в една бурна, неустоима пристрастеност и предпочитание да се занимавам с кино. Заедно с най- положителния ми другар Бедо, главен съидейник в първите ми аудиовизуални опити, гледахме всяка седмица най-малко по два-три кино лентата на кино. Всички тези прелестни киносалони в Пловдив отдавна са безмислостно унищожени.
Кристина: В детските си години доста обичах филмите на Чарли Чаплин, а по- късно, в тийнейджърския ми интервал, ме поразяваха филми като “Ах този джаз ” и “Кабаре ” на Боб Фос или “Таборът отива към небето ” на Емил Лотяну, както и “Мера съгласно мера ” на Георги Дюлгеров. Аз тогава даже и не подозирах, че един ден той ще стане мой преподавател. Да си призная, даже не знаех кой е Георги Дюлгеров по това време, макар че подиуми от кино лентата му се запечатаха вечно в главата ми.
- Коя беше най-голямата спънка, която сте преодолели, с цел да стигнете до триумфа?
- За нас триумф е, когато в съзнанието ти се прокрадне концепция, която не те оставя на мира, която устоя на времето и ти усещаш нуждата да я превърнеш във филм. Успех е и когато на фотоси се случи онази магия и дубълът става несравним и единствен, когато усетиш душата на кино лентата в монтажа. А пречките в креативния развой са доста и непредвидими. Нещо сякаш дребно, което си неглижирал в сюжета, може да препъне след това целия филм.
- Как прекарахте изключителното положение и оповестената след него епидемична обстановка?
- Успяхме да се отдадем на уединение и пълноценна креативна работа. Написахме нов сюжет. Същевременно се оттеглихме на село и се посветихме и на работата със земята, което доста ни зарежда.
- Възможно ли е у нас да се снимат филми в тази конюнктура и какви проекти имате, ако вирусът не изчезне скоро?
- Зависи от ситуацията, зависи и от продукционните параметри на филмите. Вече има изведен протокол за работа, чиято цел е да се ограничи оптимално рискът от разпространяване на вируса по време на фотоси, само че по какъв начин ще се случват нещата, до каква степен ще са ефикасни тези ограничения, по какъв начин ще се отразят на креативния развой – занапред ни следва да разберем. Снимането на един филм по принцип си е много стресова обстановка и без вирус. Следващото лято планираме фотоси, в случай че вирусът е тук - ще се съобразим с протокола за работа, само че все пак има към момента доста незнайни, за които би трябвало да намерим решение, в случай че желаеме да осигурим безопасността на хората в екипа.
- На какъв стадий е в този момент работата по третия филм от трилогията ви „ въодушевени от вестникарски заглавия “, в случай че можем да я назовем по този начин?
- В момента работим по крайна версия на сюжета. Предстои ни показване на плана на финансова комисия.
- Ще вземат участие ли както в предходните два Маргита Гошева и Стефан Денолюбов? Правите ли кастинги за филмите си, или по-скоро още до момента в който пишете сюжета, имате поради избрани артисти?
- Да, Маргита Гошева ще взе участие. Кастинг в известния смисъл на думата не вършим. Представяме си избрани артисти още до момента в който пишем сюжета. Това ни оказва помощ. За някои функции обаче сме правили актьорски проби, само че по-скоро с цел да забележим по какъв начин се усещат самите те като сътрудници пред камерата, има ли “химия ” сред тях.
- Всичките ви филми до момента са за днешна България, а с " Триумф " (работно заглавие - б.р.) за първи път се връщате 30 години обратно - съвсем на границата сред предходната и сегашната България, и в нея се разиграват едни неуместни събития, които през днешния ден наподобяват невъзможни. Имате ли интерес към други столетия?
- Много желаеме да създадем филм по събития от живота на Алфред Фосколо и неговата брачна половинка. Тяхната история е най-невероятната любовна история, случила се през комунистическия режим у нас.
- Най-важният въпрос сега е ще има ли въобще в скоро време кино, по какъв начин ще се снима и по какъв начин ще се гледа?
- По време на фотоси и в най-големите компликации се опитваме да забележим нови благоприятни условия. Така че като едни луди оптимисти, и в актуалната обстановка се опитваме да забележим позитивните страни в рецесията. Вярваме, че хората, които имат вътрешната нужда да се занимават с кино, които имат духовната нужда да показват себе си, ще намерят метод да осъществят своите хрумвания. Може да има прочут миг на изчакване и блокиране на процеса, само че рано или късно ще се откри начинът и формата, посредством която създателите ще основат своите филми. В същото време киното ще се отърси от интересчиите, които го възприемат единствено като машина за печелене на пари, гонейки боксофиси. Те евентуално ще се пренасочат към различен бизнес или занаят, по този начин да се каже.
По същия метод тези, които имат нужда и вътрешната нужда да гледат кино, ще намерят метод и ще не престават да вървят на кино. В първите дни, откакто отвориха дребните киносалони, имаше аудитория, въпреки и не толкоз многочислена, само че имаше. Именно българският документален филм “Формулата на Тео “ на режисьора Николай Василев, осъществен от българската продуцентска компания “Скрийнинг имоушънс ”, зае второ място в родния боксофис. Така че стремежът към нематериалност постоянно ще съществува и ще откри по какъв начин да избуи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ